Повече от половината пълнолетни граждани на Европейския съюз (51,7%) страдат от наднормено тегло, показват най-новите официални данни на Eurostat Според мащабната статистика за 2025 г., приблизително всеки шести жител на Съюза (16,3%) страда от затлъстяване (Индекс на телесната маса ≥ 30), а други 35,4% попадат в категорията на „пред затлъстяване“.Данните на европейските институции очертават сериозна здравна криза, която засяга по различен начин половете, възрастовите групи и отделните държави членки.

Наднорменото тегло засяга мъжете и жените по различен начин

Статистическият анализ разкрива сериозен дисбаланс по отношение на пола. Мъжете в ЕС са значително по-склонни да натрупат излишно тегло от жените:

• Затлъстяване: Разпространено е при 17,4% от мъжете срещу 15,3% от жените.
• Предзатлъстяване: Разликата тук е още по-драстична – 41,9% от мъжкото население е с тегло над нормата спрямо 29,3% от жените.
• Поднормено тегло: В обратния спектър жените са по-склонни да бъдат с тегло под нормите (2,9%) спрямо мъжете (1,0%).

Проблемът започва още в детска възраст

Проблемът не подминава и най-младите. Европейските институции и Регионалният офис на Световната здравна организация (СЗО) алармират, че около 30% от децата в начална училищна възраст в Европа вече са с наднормено тегло или затлъстяване. Проучвания, подкрепени от ЕС (като проекта „iFamily“), доказват също така пряка зависимост със социално-икономическия статус – децата от семейства в неравностойно положение са много по-изложени на този риск.
На общия фон България се нарежда малко под средното ниво за ЕС, като 15,4% от пълнолетното население у нас страда от затлъстяване. Макар това да ни поставя в по-благоприятна позиция спрямо държави като Малта (където са отчетени едни от най-високите нива в Съюза), тенденцията в страната остава възходяща в дългосрочен план. Националните проучвания показват, че близо половината българи с наднормено тегло се борят с този проблем в продължение на повече от 5 години.

Европейските институции не разглеждат затлъстяването просто като естетически проблем, а като хронично заболяване и водещ рисков фактор за захарен диабет тип 2, сърдечно съдови усложнения и преждевременна смърт. За справяне с пандемията от наднормено тегло Европейската комисия активно развива стратегия за храненето и здравословните проблеми. През юни 2022 г. беше стартирана мащабната инициатива „По-здрави заедно“ (Healthier Together). Фокусът на европейските програми е поставен върху:

• Регулиране на хранителната среда: Намаляване на приема на ултра преработени храни и насърчаване на балансирано меню;
• Ранна училищна превенция: Програми за физическа активност и здравословно хранене в училищата;
• Намаляване на социалните неравенства: Подкрепа за уязвимите общности, където достъпът до качествена храна е ограничен. 

Статистиката ясно показва, че без мащабни и дългосрочни промени в начина на живот и хранителната индустрия, „теглото“ на Стария континент ще продължи да расте. Все по-категорично се измества фокуса от лечението на последиците към радикална превенция на затлъстяването. Според анализи на ЕК инвестицията в предотвратяването на наднорменото тегло е десетки пъти по-ефективна от справянето с последващите хронични заболявания (диабет, сърдечно съдови и онкологични проблеми).

Как Европа насърчава превенцията?

Днес превенцията в ЕС се базира на три основни стълба: трансформация на хранителната среда, ранно образование и стимулиране на физическата активност.

1. Трансформация на хранителната среда: Системата Nutri-Score и данъчни реформи

За да улесни потребителите в правенето на информиран избор, ЕС активно подкрепя внедряването на етикети върху храните:
Nutri-Score и кодиране – системи като Nutri-Score класифицират продуктите от А (зелено, най-здравословно) до Е (червено, високо съдържание на захари и мазнини);
Преформулиране на рецептите – чрез споразумения с хранителната индустрия ЕС стимулира производителите доброволно да намаляват процента на сол, добавена захар и наситени мазнини в преработените храни;
Фискални мерки – редица държави членки, по препоръка на европейските здравни органи, въвеждат т.нар. „данък захар“ върху газираните и енергийните напитки, за да намали консумацията им.

2. Защита на децата и училищна превенция

Децата са най-уязвимата група, поради което европейските програми за превенция са концентрирани в образователната система:
Програма „Училищни плодове, зеленчуци и мляко“: Финансирана от ЕС инициатива, която осигурява безплатни пресни плодове и млечни продукти в училищата и детските градини, като едновременно с това забранява автоматите за вредни храни (junk food) в близост до класните стаи.
Ограничаване на рекламата: ЕС налага строги регулации върху маркетинга на храни с високо съдържание на мазнини и захар, насочен към деца. Това включва забрана за излъчване на такива реклами по време на детски предавания и в онлайн платформи, популярни сред непълнолетните.

3. „Здравословен начин на живот за всички“(HealthyLifestyle4All)

Липсата на движение е втория стълб на пандемията от затлъстяване. Европейската кампания HealthyLifestyle4All (2021-2023) свързва спорта и физическата активност със здравеопазването и образованието. Тя насърчи:
– Изграждането на безопасна градска инфраструктура (велоалеи, зелени паркове) в градовете в ЕС;
– Финансиране на масовия и училищния спорт чрез европейски фондове;
– Кампании за активен транспорт (ходене пеша и колоездене до работното място).

Моделът на превенция в България

В България превенцията се ръководи от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести. Страната ни прилага европейските директиви за здравословно училищно хранене, като Министерството на здравеопазването определя стриктни рецептурници за ученическите столове. Въпреки това предизвикателство у нас остава ниската физическа активност сред тийнейджърите и сравнително слабият контрол върху продажбата на енергийни напитки и захарни изделия.

Пандемията от наднормено тегло в Европейския съюз изисква незабавни и координирани действия, тъй като засяга над половината от пълнолетното население в Европа. Пренасочването на фокуса от дългосрочно лечение към радикална превенция доказва, че ранните инвестиции в здравето са десетки пъти по-ефективни. Чрез инициативи за трансформация на хранителната среда, по-строг контрол върху рекламите и насърчаване на физическата активност, ЕС се опитва да защити най-вече уязвимите групи и децата. За държави като България предизвикателството остава в преодоляването на ниската двигателна активност сред младежите и засилването на реалния контрол около училищната среда. В крайна сметка, успехът в тази битка зависи от баланса между строгите държавни регулации и изграждането на устойчиви здравословни навици в рамките на семейството.